Ето по колко параграфа ЕК ни „бие през пръстите“ с наказателни процедури

В края на миналата година Европейската комисия излезе с доклад коя страна какво не е свършила, за да транспонира европейското законодателство в страната си. Докладът „посочва с пръст“ доста страни, сред които е и България.

Какво не сме направили ние
Сред първите неща, за които търпим критика, е това, че България

не е приложила принципа „замърсителят плаща“ при изчисляването на таксата за управление на отпадъците.

По този повод Европейската комисия праща мотивирано становище до България (INFR(2023)2064), защото не сме приложили правилно принципа „замърсителят плаща“ съгласно Рамковата директива за отпадъците (Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците, изменена с Директива (ЕС) 2018/851). За да се спази принципът „замърсителят плаща“, на който се основава директивата, първоначалният причинител на отпадъците или настоящите или предишните притежатели на отпадъците трябва да поемат разходите за управлението им (включително събирането, превозването, оползотворяването (включително сортирането) и обезвреждането на отпадъци).

В България разходите за управление на отпадъците, които гражданите и предприятията плащат, се основават като цяло на данъчната оценка на имота, без да се вземат предвид имащи значение параметри като количеството образувани битови отпадъци.

Проучване от 2019 г. установи, че България е единствената държава членка с такава система. Тъй като системата не отговаря на правните изисквания, през юли 2023 г. Комисията изпрати официално уведомително писмо. Въпреки че България измени законодателството си, за да се справи с този проблем, разпоредбите така и не са влезли в сила, тъй като всяка година от 2015 г. до 2025 г. прилагането им се отлага последователно. Според последното отлагане, прието със закон през септември 2024 г., разпоредбите, гарантиращи спазването на принципа „замърсителят плаща“, ще влязат в сила едва през януари 2026 г.

Професионалната квалификация
Друг параграф, по който Европейската комисия установява нарушение, е свързан с Белгия, България, Чехия, Дания, Германия, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Кипър, Латвия, Люксембург, Унгария, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Румъния, Словения, Финландия и Швеция. Страните не са спазили критериите на ЕС за професионалните квалификации (Директива 2005/36/ЕО).

Посочените правила улесняват специалистите при предоставянето на техните услуги на временен и случаен принцип в различни държави членки, като същевременно гарантират защита на потребителите и гражданите.

По изключение за професии, които имат последици за общественото здраве и безопасност, държавите членки могат да проверяват квалификациите, преди да разрешат предоставянето на услуги. Такива предварителни проверки могат значително да забавят започването на дейностите и следователно могат да бъдат налагани само при строги условия, по-специално когато липсата на професионални квалификации би могла да доведе до сериозни вреди за здравето или безопасността на получателя на услугата. Комисията счита, че посочените 22 държави членки са въвели за някои професии неоправдани изисквания за предварителни проверки, които не отговарят на условията, при които такива проверки са разрешени, и съсредоточава своите действия за осигуряване на спазването на законодателството в три области от особено значение, а именно строителството, транспорта и бизнес услугите.

Обществените поръчки
Европейската комисия реши да започне производство за установяване на нарушение, като изпрати официално уведомително писмо на България поради несъответствие на националните правила със законодателството на ЕС относно обществените поръчки. Комисията счита, че българският Закон за електронното управление, приет през ноември 2019 г., нарушава задълженията по Директивата за обществените поръчки (Директива 2014/24/ЕС). Българското законодателство възлага предоставянето на електронни услуги за електронно управление, използвани от публичната администрация, на частно дружество, въпреки че не са налице условията за пряко възлагане на обществена поръчка при изключителни обстоятелства. Комисията счита, че договорите са в нарушение на правилата на ЕС за обществените поръчки и нарушават принципа на равно третиране и прозрачност.

Сезиране на Съда на Европейския съюз
Комисията реши да предяви иск срещу БЪЛГАРИЯ и КИПЪР пред Съда на Европейския съюз, поради това че не са транспонирали правилно Директивата относно проверката за пропорционалност.

Съгласно директивата държавите членки са задължени да извършат задълбочена оценка на пропорционалността

на всяко ново национално регулиране на професиите,

преди то да бъде прието. Тя има за цел също така да предотврати влизането в сила на ненужно ограничаващо регулиране на професии. Държавите членки бяха задължени да транспонират директивата в националното си право до 30 юли 2020 г. Според Комисията България не е успяла да гарантира, че измененията, приети от Народното събрание, подлежат на предварителна оценка за пропорционалност.

Наред с това България не е въвела механизъм за гарантиране на независимостта и обективността на оценките за пропорционалност, изготвяни от професионални организации, например чрез преглед на такива оценки от надзорни или независими органи.

Аналогично Кипър не гарантира, че всички мерки, обхванати от директивата, по-специално тези по инициатива на професионални организации и в следствие на законодателни изменения, подлежат на предварителна оценка за пропорционалността. Освен това Кипър е приложил неправилно няколко критерия за оценка за пропорционалност, определени в директивата, и не е гарантирал подходящо предоставяне на информация и участие на заинтересованите страни. Комисията смята, че досегашните усилия на органите са недостатъчни, и поради това предявява иск срещу България и Кипър пред Съда на Европейския съюз.

Наетите превозни средства
Европейската комисия реши да изпрати мотивирано становище на България, тъй като страната не е уведомила Комисията за националните си закони, с които се транспонира Директивата за наетите превозни средства (Директива (ЕС) 2022/738).

Директивата определя минимални стандарти за използването на превозни средства, наети без шофьори, за превоз на товари.

Това може да намали разходите и да увеличи гъвкавостта за предприятията, които осъществяват автомобилен превоз на товари. Тъй като България не се съобрази с това изискване, през септември 2023 г. Комисията изпрати официално уведомително писмо. Българските органи посочиха, че работят по мерките за транспониране, но те все още не са приети.

Евровинетките
Европейската комисия изпрати мотивирано становище на България, Гърция, Испания, Италия, Люксембург, Малта, Полша, и Португалия, тъй като страните не са транспонирали Директивата за евровинетките (Директива 1999/62/ЕО, изменена с Директива (ЕС) 2022/362). Директивата за евровинетките определя общи правила за налагане на такси въз основа на изминато разстояние и такси за ползване въз основа на времето, което позволява на държавите членки да възстановяват разходите за инфраструктура (строителство, експлоатация, поддръжка) чрез такси за изминато разстояние и винетки. Директива (ЕС) 2022/362, с която се внасят изменения, включва леките автомобили, градските и междуградските автобуси и малките тежкотоварни превозни средства. Преразгледаната директива също така изисква от държавите членки да включат екологичните разходи, свързани със замърсяването на въздуха, в своите системи за таксуване, за да определят такси въз основа на емисиите на CO2 на превозното средство, с цел намаляване на емисиите и насърчаване на по-чисти тежкотоварни превозни средства. Крайният срок за транспониране на директивата в националното право беше 25 март 2024 г. И осемте държави членки не са съобщили мерки за транспониране.

Акт за цифровите услуги
Европейската комисия реши да изпрати официално уведомително писмо на България и мотивирано становище на Белгия, Испания, Нидерландия и Полша, тъй като страните не са посочили или дали правомощия на националните координатори за цифровите услуги (КЦУ) (б.р - за България това е Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) съгласно Акта за цифровите услуги. До 17 февруари 2024 г. държавите членки трябваше да определят и дадат правомощия на КЦУ, който отговаря за наблюдението на прилагането и изпълнението на Акта за цифровите услуги по отношение на доставчиците на услуги, установени на тяхна територия. Комисията изпраща на България официално уведомително писмо, тъй като страната не е дала необходимите правомощия на определения координатор за цифровите услуги да изпълнява задачите си съгласно Акта за цифровите услуги, включително не е определила правилата относно санкциите, приложими при нарушения на акта. Комисията също така изпраща мотивирано становище, тъй като не са определени и не са дадени правомощия на КЦУ (Белгия и Полша), не са определени правила за санкциите (Полша) и не са дадени правомощия на КЦУ (Испания и Нидерландия). Държавите членки разполагат със срок от два месеца, за да дадат отговор и отстранят посочените от Комисията недостатъци. При липса на задоволителен отговор Комисията може да реши да изпрати мотивирано становище на България, както и да предяви иск срещу Белгия, Испания, Нидерландия и Полша пред Съда на Европейския съюз.

Какво е Акт за цифровите услуги
Актът за цифровите услуги регулира онлайн посредниците и платформите, като например пазари, социални мрежи, платформи за споделяне на съдържание, магазини за приложения и онлайн платформи за пътуване и настаняване. Неговата основна цел е предотвратяването на незаконни и вредни дейности онлайн и разпространението на дезинформация. Той гарантира безопасността на потребителите, защитава основните права и създава справедлива и отворена среда за онлайн платформи.

Какви са основните цели на Акта за цифровите услуги?
Актът за цифровите услуги защитава потребителите и техните основни права онлайн, като определя ясни и пропорционални правила. Чрез него се насърчават иновациите, растежът и конкурентоспособността и се улеснява разрастването на по-малките платформи, МСП и стартиращите предприятия. Ролите на потребителите, платформите и публичните органи са разпределени в съответствие с европейските ценности, като гражданите заемат централно място.

За гражданите - по-добра защита на основните права, по-голям контрол и избор и по-лесно съобщаване за незаконно съдържание (б.р. - това става актуално, след като Фейсбук премахна проверката на информацията), по-добра защита на децата онлайн, например чрез забрана на рекламата, насочена към ненавършили пълнолетие лица, излагане в по-малка степен на незаконно съдържание, повече прозрачност по отношение на решенията за модериране на съдържание благодарение на базата данни за прозрачност по DSA

За доставчиците на цифрови услуги - правна сигурност, единен набор от правила в целия ЕС, по-лесно започване и разрастване на бизнес в Европа

За бизнес ползвателите на цифрови услуги - достъп до общоевропейски пазари чрез платформи, равнопоставени условия на конкуренция спрямо доставчиците на незаконно съдържание

За обществото като цяло - по-силен демократичен контрол и надзор на системните платформи, смекчаване на системните рискове, като например манипулиране или дезинформация

Въздействието на Акта за цифровите услуги върху цифровите платформи
Кои доставчици са обхванати?
Актът за цифровите услуги включва правила за посредническите онлайн услуги, които милиони европейци използват всеки ден. Задълженията на различните онлайн участници са съобразени с тяхната роля, размер и въздействие в онлайн средата.

Много големите онлайн платформи и търсачки пораждат особени рискове, що се отнася до разпространението на незаконно съдържание и нанасянето на вреди на обществото. Предвидени са специални правила за платформите, достигащи до над 10 % от 450-те милиона потребители в Европа.

Онлайн платформи, които обединяват продавачи и потребители, като онлайн пазари, магазини за приложения, платформи на икономиката на сътрудничеството и платформи на социални медии. Хостинг услуги, като например услуги „в облак“ и услуги за уеб хостинг (включват и онлайн платформи). Посреднически услуги, които предлагат мрежова инфраструктура: доставчици на достъп до интернет и регистратори на имена на домейни (включително хостинг услуги). Всички онлайн посредници, които предлагат услугите си на единния пазар, независимо дали са установени в ЕС или извън него, трябва да спазват новите правила. Микропредприятията и малките предприятия имат задължения, които са пропорционални на техните възможности и размер, като същевременно продължават да носят отговорност. Освен това дори когато микропредприятия и малки предприятия се разраснат значително, те ще се ползват от целенасочено освобождаване от набор от задължения през преходен период от 12 месеца.

Влизане в сила на Акта за цифровите услуги
От 17 февруари 2024 г. правилата на Акта за цифровите услуги важат за всички платформи. От края на август 2023 г. тези правила вече се прилагат за определени платформи с над 45 милиона ползватели в ЕС (10 % от населението на ЕС) — така наречените много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки.

Комисията ще прилага Акта за цифровите услуги заедно с националните органи, които ще упражняват надзор върху спазването на изискванията от страна на платформите, установени на тяхна територия (б.р. – за България това е Комисията за регулиране на съобщенията). Комисията носи основната отговорност за мониторинга и изпълнението на допълнителните задължения, приложими за много големите онлайн платформи и много големите онлайн търсачки, като например мерките за смекчаване на системните рискове.